Sep 17, 2007, 11:50 AM

Битие

  Poetry
743 0 16
Не разбираш ли?
Дните си вече броя
като шепа стотинки -
и малко, и дребни.
Ще ми стигнат да купя
единствено хляб,
ала толкова други
неща са потребни.
Само хляб не достига.
Искам капчица мед,
на огромното слънчево
цвете ухаещ.
Искам сол от вълна,
от жар-птица яйце
и от млечния път
глътка мляко мечтая.
Искам дрехи, ушити
от бяла мъгла
и бижу от роса
да блести сред косите ми.
Искам ложе, посипано
с пух от крила
и завивка, тъкана
с лъчи от звездите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...