Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача.
А биволът лети разсърден,
от едрите мухи ядосан,
див, презглава напред се носи.
И аз на него лепнат.
Като кърлeж.
Той иска да ме хвърли в храстите,
да ме събори от гърба си бързо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация