Бивол
Препуска бивол из Балкана.
И аз - едно момче сираче,
на черния му гръб съм смаян.
Изтръпвам аз.
И плача.
А биволът лети разсърден,
от едрите мухи ядосан,
див, презглава напред се носи.
И аз на него лепнат.
Като кърлeж.
Той иска да ме хвърли в храстите,
да ме събори от гърба си бързо,
да ме премачка, вместо папрат.
От кожата си
да ме остърже...
Сънувам детството сирашко
и младостта, в галоп преминала...
Животът - бивол със навирена опашка.
Подобно кърлеж аз -
на черната гърбина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан атанасов Всички права запазени
