Препуска бивол из Балкана.

И аз - едно момче сираче,

на черния му гръб съм смаян.

Изтръпвам аз.

                      И плача.

А биволът лети разсърден,

от едрите мухи ядосан,

див, презглава напред се носи.

И аз на него лепнат.

                         Като кърлeж.

Той иска да ме хвърли в храстите,

да ме събори от гърба си бързо,

да ме премачка, вместо папрат.

От кожата си

                      да ме остърже...

Сънувам детството сирашко

и младостта, в галоп преминала...

Животът - бивол със навирена опашка.

Подобно кърлеж аз -

                            на черната гърбина.