Бившата муза
Довлече Янтра труп...
- май женски беше...
Ранена муза, бледа и студена!
Главата си разбила във стената...
поредната стена...
Познавах я,
усмихната летеше,
обикнала сърцето на поета.
От щастието, вселило се в нея,
струеше светлина...
Стоях смутено.
Виждах във косите,
довчера дивни, кал и мръсотия.
Крилата и лежаха вкочанени,
а в пръстите - цветя.
Навярно бе
решила да закити
поета с тях... стена от безразличност
я смаза и отхвърли неразбрана!
Небето пропищя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
