18.02.2025 г., 8:42

Благо род(б)ство

435 0 0

    Пристъпвам боса.

   Тракат токчета в ума ми

   на принцеса.

 

   Парцалива съм

   кроячка на чудни дни

   в замръзнал замък.

 

   Ослепителна,

   в нощ аристократична –

   селската злоба.

 

   От трона царят

   отмъстително слиза

   с реванш на свинар.

 

   ДНК тестът

   за благородства на духа

   е в делата ни.

 

   Тежка е

   чуждата

   корона.

 

   17.02.2025, 9.30 сутринта

 

   https://www.youtube.com/watch?v=ZKwyuMVLV48

 

 

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...