Пристъпвам боса.
Тракат токчета в ума ми
на принцеса.
Парцалива съм
кроячка на чудни дни
в замръзнал замък.
Ослепителна,
в нощ аристократична –
селската злоба.
От трона царят
отмъстително слиза
с реванш на свинар.
ДНК тестът
за благородства на духа
е в делата ни.
Тежка е
чуждата
корона.
17.02.2025, 9.30 сутринта
https://www.youtube.com/watch?v=ZKwyuMVLV48
© Мария Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
