15.06.2006 г., 8:31

БЛАГОДАРЯ

1.5K 1 19
И ето тук пред теб стоя,
събирам думи неизказани,
с този стих да ти благодаря,
а имам толкова за казване.
Приеми от мен поклон,
кланя се дори душата
пред това, че бе подслон
в бури силни на съдбата.
Позволи да те прегърна
и така да ти благодаря,
малка част поне да върна
от безсънието и страха.
Да ти върна за звездите,
дето сваляше ми през нощта,
за сиротните мечти, които
се изгубваха сами в тъга.
Погледни и ще видиш в очите
моята отплата эа това,
че с теб по-дни бяха дните.
За нощите по-нощи аз благодаря!




Посвещавам го на всички,още не събрали смелост да благодарят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Банска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...