Jun 15, 2006, 8:31 AM

БЛАГОДАРЯ

  Poetry
1.5K 1 19
И ето тук пред теб стоя,
събирам думи неизказани,
с този стих да ти благодаря,
а имам толкова за казване.
Приеми от мен поклон,
кланя се дори душата
пред това, че бе подслон
в бури силни на съдбата.
Позволи да те прегърна
и така да ти благодаря,
малка част поне да върна
от безсънието и страха.
Да ти върна за звездите,
дето сваляше ми през нощта,
за сиротните мечти, които
се изгубваха сами в тъга.
Погледни и ще видиш в очите
моята отплата эа това,
че с теб по-дни бяха дните.
За нощите по-нощи аз благодаря!




Посвещавам го на всички,още не събрали смелост да благодарят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Банска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....