yotovava (Валентина Йотова)
2630 22199
22.01.2024 г., 8:59 ч.

Благодаря 

  Поезия » Философска
733 17 38

БЛАГОДАРЯ
 

В салона честват стария поет –

овации, букети, бурни речи,

как ставал неуморно точно в пет

и как на никого не е попречил.

 

И диря е оставил, светъл знак,

и пример можел всекиму да бъде.

Но всяка спомената добрина

звучеше повече като присъда.

 

Преметнал неудобно крак връз крак –

след виното и евтините сладки

той бе наясно – в падащия мрак

най-свидните му мигове са кратки,

 

заблуда е за всеки юбиляр

че някой друг по пътя му ще тръгне.

И смисъл няма в хвърления зар,

а взел ли си е хапчето за кръвно.

 

Прекрачвайки през външната врата,

пресрещна го жена – без сан и име:

– Аз често стиховете ви чета

и болката ми по̀ е поносима.

 

Съпругът ми подраскваше по ред,

осъмваше, над книгите надвесен.

Не го застигна слава на поет,

инфарктът покоси го много лесно.

 

Но помнеше до точка всеки стих

и често ви цитираше захласнат.

Простете ми, навярно наруших

без умисъл най-светлия ви празник.

 

– Не сте – прошепна, видимо смутен.

Човек не си избира срок и орис.

Най-ценното за мене в този ден

мигът е, в който с вас си поговорих.

 

Не по сценарий и с тържествен тон –

прочутите най-бързо се забравят.

Един читател струва милион.

За тази скромна чест: – Благодаря ви!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??