Благодаря
БЛАГОДАРЯ
В салона честват стария поет –
овации, букети, бурни речи,
как ставал неуморно точно в пет
и как на никого не е попречил.
И диря е оставил, светъл знак,
и пример можел всекиму да бъде.
Но всяка спомената добрина
звучеше повече като присъда.
Преметнал неудобно крак връз крак –
след виното и евтините сладки
той бе наясно – в падащия мрак
най-свидните му мигове са кратки,
заблуда е за всеки юбиляр
че някой друг по пътя му ще тръгне.
И смисъл няма в хвърления зар,
а взел ли си е хапчето за кръвно.
Прекрачвайки през външната врата,
пресрещна го жена – без сан и име:
– Аз често стиховете ви чета
и болката ми по̀ е поносима.
Съпругът ми подраскваше по ред,
осъмваше, над книгите надвесен.
Не го застигна слава на поет,
инфарктът покоси го много лесно.
Но помнеше до точка всеки стих
и често ви цитираше захласнат.
Простете ми, навярно наруших
без умисъл най-светлия ви празник.
– Не сте – прошепна, видимо смутен.
Човек не си избира срок и орис.
Най-ценното за мене в този ден
мигът е, в който с вас си поговорих.
Не по сценарий и с тържествен тон –
прочутите най-бързо се забравят.
Един читател струва милион.
За тази скромна чест: – Благодаря ви!
© Валентина Йотова All rights reserved.
