Б Л А Г О Д А Р Я
Посветено на Стоян Стаев –
Литературен критик
Светът край мен усмихна се прекрасен
и хората обикнах изведнъж.
Пресекна мигом хленч неблагодарен
и радост плисна като топъл дъжд.
Вървя. Край мен природата се смее.
Вълна на радост топли ме сега.
Макар и зимни ветрове да веят,
в сърцето тъжно пролет засия!
И муза вдъхновена ме прегърна
и вярата ми щедро подари.
Щастлива бях, че можех да си върна
тез крехки мои тъжни дъщери!
Благодаря за думите вълшебни!
Със тях за миг предложи ми света.
Като солта – така са ми потребни!
Основа – за да мога да градя.
© Стойна Димова Всички права запазени
благодаря ви от сърце за вниманието, което отделихте на моето стихотворение! Да сте живи и здрави и лека нощ!