desito_t (Десислава Танева)
130 292
9.08.2008 г., 15:52 ч.

Благодаря ти 

  Поезия » Друга
995 0 10

Ослепяла бях и слънцето не виждах.

Мълчах, а те ми се присмяха!

И въпреки това не се обиждах -

за тях оставах кротката и плаха...

 

 

Грешала съм и пак греша.

Все тръгвах си, но път нататък не намирах...

 Крадяла съм и пак крада,

каквото и да правех, надолу все отивах!

 

 

И обичала съм. Теб! Веднъж!

Но не навременно прощавах.

Научих, че не от всеки облак пада дъжд.

Започнах и да ставам, предвид че често падах...

 

 

Наивна бях и глупава, дори -

насън кълнях, за жалост, все добрите!

Уж виждах доброта, ала окъпана в лъжи.

За дяволи мислех светците!

 

 

Но пробудих се един прекрасен ден!

И знаеш ли?! Осъзнах, че съм спасена!

Защото ти винаги си бил до мен,

дори когато бях така дълбоко заслепена!

 

 Посветено на душата, огледало на моята :) 

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??