29.11.2023 г., 9:59

Благодаря ти

1K 2 7

Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях,
че със сърце без злоба все гориш,
че не наказват този с' смъртен грях,
че щом на човещината си държиш,
накрая все ще бъдеш изигран
от някой, с дяволско във гените -
Без теб, Любима, щях да бъда сам
и сринат от теглото на проблемите.

Благодаря ти! Ти си моята опора!
А също твоята, когато трябва, съм!...
Но без Любов да има, разберете, хора,
ще сме само сенки във самотен сън.

Благодаря ти! Щях без теб да съм сразен.
Признавам го! От кой, защо да крия?
Аз имам теб, ти имаш мен
и победихме с Обич не една стихия.

Благодаря ти за подкрепата, Любима!
Благодаря ти, че ръката ми не пускаш!
Благодаря ти, че те имам, че те има
и с мен в едно сърце напред препускаш!

06.11.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Таня, това е безценно!
    Мерси 💐
  • Колко е хубаво, когато има на кого да благодарим за любовта и подкрепата!
  • Така е, Скити, мерси 😊
  • Любовта е голяма сила! По много хубав начин си я изразил, с - "Благодаря ти!"
    Поздрав!
  • Любовта е голяма сила! По много хубав начин си я изразил, с - "Благодаря ти!"
    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...