Благодаря ти, Боже, че живях

21.06.2023 г., 6:51 ч.

Поезия

412 1 2

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ

... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –

пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,

простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,

и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници,

пред властници не преклоних глава, злата не жаждах, почести и слава,

по-тих дори от стръкчето трева, се радвах, че живот веднъж се дава! –

че някой ден – когато отлетим на свой ред в нелюдимите Вселени,

Ти, Боже, на Вълшебния килим ще сториш педя място – и за мене,

Два века Те обичам като брат! – душицата ми в Твоята се вглежда –

дано превърнем нявга този свят във Доброта, във Обич – и Надежда.

20 юний 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-06-21T17:37:14+03:00

Тиха, красива и обичаща поезия, която капе като звезден дъжд.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-06-21T10:13:57+03:00

по-тих дори от стръкчето трева, се радвах, че живот веднъж се дава! –

Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре.
Неподражаем.