Jun 21, 2023, 6:51 AM

Благодаря ти, Боже, че живях

  Poetry
664 1 2

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ

 

... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –

пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,

простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,

и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници,

пред властници не преклоних глава, злата не жаждах, почести и слава,

 

по-тих дори от стръкчето трева, се радвах, че живот веднъж се дава! –

че някой ден – когато отлетим на свой ред в нелюдимите Вселени,

Ти, Боже, на Вълшебния килим ще сториш педя място – и за мене,

Два века Те обичам като брат! – душицата ми в Твоята се вглежда –

дано превърнем нявга този свят във Доброта, във Обич – и Надежда.

 

20 юний 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тиха, красива и обичаща поезия, която капе като звезден дъжд.
  • по-тих дори от стръкчето трева, се радвах, че живот веднъж се дава! –

    Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре.
    Неподражаем.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...