planinska (Димитрина Станчева) planinska (Димитрина Станчева)
110
2.06.2007 г., 0:00

Благодаря ти, че те имам

1.4K 0 1
Кажи ми - как успяваш
когато нужен си ми
все да си до мен?
Безусловно всеки път
ръка протягаш -
опитваш се да ме изправиш
и пак по пътя си
да продължа.

Кажи ми -
от къде намираш сили
усмивка нежна
да ми подариш
и думите ти
до сърцето ми да стигат,
със поглед
как сълзите ми сушиш?

От теб научих да умея
непростими грешки
да прощавам,
на враговете си
с добро да гледам,
в живота си отново
да повярвам...

Кажи ми -
как да ти благодаря?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0