Благодаря ти, че те имам
когато нужен си ми
все да си до мен?
Безусловно всеки път
ръка протягаш -
опитваш се да ме изправиш
и пак по пътя си
да продължа.
Кажи ми -
от къде намираш сили
усмивка нежна
да ми подариш
и думите ти
до сърцето ми да стигат,
със поглед
как сълзите ми сушиш?
От теб научих да умея
непростими грешки
да прощавам,
на враговете си
с добро да гледам,
в живота си отново
да повярвам...
Кажи ми -
как да ти благодаря?
© Димитрина Станчева All rights reserved.
