9.11.2022 г., 0:11  

Благодаря ти, Отче!

678 17 9

 

Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.

Изгубен бях. Разкаяносломен  до смърт.

Но днешният ти неочакван дар прокуди

от плещите ми планината на греха.

 

Чрез Теб откривам святостта на дните.

Сияйният им - недостъпен водопад

от висини недостижими за орлите.

Чрез Теб единствено узнавам Рай и Ад.

 

Благодаря ти, Отче! Върна ми живота.

Забравил бях - изцяло ти принадлежи.

В пристанището Твое хвърлям вечна котва,

за да открия в него сродните души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но аз ще поглредна към Господа,
    ще чакам Бога на спасението си.
    Бог мой ще ми помогне. Ако падна,
    ще стана, ако седна в тъмнина,
    Господ ще ми бъде светлина!"
    *
    Цитирам по памет любим стих от Библията
    и те поздравявам с цялото си сърце, Вега,
    за тази твоя вълнуваща изповед-благодарност
    към Небесния ни Отец! Слава на Името Му!!!
  • Изповедта има пречистваща сила за душата! Поздравления за прекрасния стих!
  • Този мой стих е изцяло плод на лично преживяване, след което бях длъжен да благодаря на Бог за подкрепата и милостта му. Благодаря и на всички вас, които одобрихте стихотворението и го подкрепихте чрез коментар, оценка или сърчице. Бог да ви пази и направлява! Амин!
  • Разтърсваща изповед, която е и зов за намиране на сродни души...
    Катарзис!
    Поздравления, Младен!
  • Силно и мъдро...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...