Благодаря ти, Отче! Бях в заблуда.
Изгубен бях. Разкаяносломен до смърт.
Но днешният ти неочакван дар прокуди
от плещите ми планината на греха.
Чрез Теб откривам святостта на дните.
Сияйният им - недостъпен водопад
от висини недостижими за орлите.
Чрез Теб единствено узнавам Рай и Ад.
Благодаря ти, Отче! Върна ми живота.
Забравил бях - изцяло ти принадлежи.
В пристанището Твое хвърлям вечна котва,
за да открия в него сродните души.
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
