Благодаря за недообичането
Простете, че не ви благодарих
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам,
че носейки ми болка и тъга
от тежка обич с лѝка на омраза,
вий сочихте ми всъщност любовта...
За миг дори не се поколебах,
веднъж целунал топлата ѝ гръд
и с пулса на копнееща душа,
усетих вулканичната ѝ кръв...
Жадувал тъй подобното блаженство,
понякога се връщам в стари стихове.
Там виждам мойте слепи съвършенства,
превърнало ги миналото в
духове...
И аз благодаря ви най-сърдечно
за дългите безсъния и драми,
любови, обещавали ми вечност,
потънала в дълбоките ми рани...
Невидима е мъката ми вече.
Оставих я в покоя на излишъка,
а някога и вий благодарете
с усмивка, че не са ви дообичали...
©тихопат.
Данаил Антонов
26.04.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
