Apr 27, 2024, 7:16 PM

Благодаря за недообичането

462 1 7

Простете, че не ви благодарих

и не оставих от безценното си време,

защото цялото на вас го посветих,

а дявола поиска мен да вземе.

Не мога поотделно да ви казвам, 

че носейки ми болка и тъга  

от тежка обич с лѝка на омраза, 

вий сочихте ми всъщност любовта... 

За миг дори не се поколебах, 

веднъж целунал топлата ѝ гръд  

и с пулса на копнееща душа, 

усетих вулканичната ѝ кръв... 

Жадувал тъй подобното блаженство,

понякога се връщам в стари стихове. 

Там виждам мойте слепи съвършенства, 

превърнало ги миналото в 

духове... 

И аз благодаря ви най-сърдечно 

за дългите безсъния и драми, 

любови, обещавали ми вечност, 

потънала в дълбоките ми рани... 

Невидима е мъката ми вече. 

Оставих я в покоя на излишъка, 

а някога и вий благодарете 

с усмивка, че не са ви дообичали... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

26.04.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...