Благодат
Благодат
Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен -
сякаш романтична песен.
Едва пристъпвам в унес тих -
нощем редя стих след стих.
Господи, каква е тази благодат!
Не е ли грешка - жест неосъзнат!
С красота си шепите напълних -
с нежност - душата си препълних.
...За себе си не искам изобилие -
любов не може без усилие...
Щастлив съм, че искрица ме огря -
слънцето на нямащите ще даря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Тенджов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
