Благослов за Любовта...
Благослов за Любовта...
Аз често питам се: Какво е
тя?.. Любовта... Дали е вик
един в Безкрайността разтворен,
или: Безкрайност само в миг?..
Не е ли като да запея,
а после да остана глух
и ако спра смутен до Нея
блажен да спре и моят Дух!..
Да виждам само Красотата...
А и гневът да е красив!..
О, Любовта е палав Вятър
затичал се нетърпелив!..
Това са нощите безсънни
и незалязващи Луни...
И шепот из пътеки тъмни
с молбата: „Още остани!..“
И думите като Молитва
изричани във полуглас,
и всичко дето не отлитва,
и винаги си е до нас...
Не е ли чудното вълнение,
което като в Храм мълчи?..
Красиво, нежно Откровение
на две уплашени очи...
Това са Образи любими
и укротени Ветрове,
това е като: “Да те има...“
в онуй :“Да бъдеш или не!..“
Любов, бъди Благословена!..
Каквото и да си!...Бъди!..
Една избухнала Вселена
от Страст в човешките гърди!...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
