Благослови ме нощ
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят"
Да си цъфтят, това е за награда
на пътника, поспрял за миг до тях,
отпил умора или пък ограбен,
омаян от разгулен аромат.
Кристални небеса отдавна няма.
Отдавна няма приливи с копнеж.
В живота те са най-банална драма...
Възкръсналият ден е кух звънтеж...
Нощта е благовестие примамно
за сънища, оплели в здрав обков
ковчежето-душа, сърце измамно...
Дари ми, нощ, пак твоя благослов!
И не издъхвай! Утрото е мъдро.
Но няма да го имам и деня...
Без сънищата твои не възкръсвам -
надеждата се ражда през нощта.
Благослови ме, нощ! Благослови ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
