Благословия
Разсъмна се. И като свещ сред храм
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом
и сутринта пристъпваше на пръсти.
А после те погали мълчешком
и скритом пред иконата прекръсти
свитата си за молитва длан.
Една-едничка крачка я делеше
да прекоси разсъхналия праг.
Ала се върна. Някак неусетно
косите ù обвиха утринта
със мирис на кафе и мляко,
а глетчерите на дъха ù прям
по голия ти гръб пролазиха.
Проплакваше вън заради нея
едно море в сърдитата си риза,
разкъсало вълните си на кея,
по който сутрин тя да слиза.
Да те посреща с мириса на йод,
медузи и кафяви водорасли
и теб самия да превръща в Бог
с най-простите човешки щастия.
Къде си в тази утрин на липи,
донесли нова мисъл за живот?
Една жена в постелята ти спи
и в нея зрее мълком твоят плод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
