23.11.2007 г., 17:33

Блажени са...

1.4K 0 3
Блажени са бедните духом,
защото светът е парична единица в техните ръце...
Блажени са и плачещите...
Сълзите им са невидимо... Незначително море..
Блажени са и тези, на които сърцето им в пороци и грехове всеки миг тупти...
Защото утре ,когато се събудят, вселената около орбитата на тяхното велико Аз ще се върти...
Блажени са крадците във всеки град...
Ръцете и умовете ламтят за всеки дом богат...
Защото в гроба ще отнесат всяка сума, всеки скъп предмет...
Блажени са повърхностните хора,
защото техният основен най-голям проблем е как гримът им е нанесен...
И как желаят нов тоалет...
А бедните деца навън се влачат... Без шал и шапка...
С протъркани от студ обуща и не знаят що е чудото, наречено каскет...
Блажени са неблагодарните богати... И забравилите Бог...
Защото светът е тъй устроен...
В този век суров...
Колкото си по-греховен,
толкова си по-чут и по-висок...
А умиращите хора...
Една-единствена надежда ги крепи...
И истински блажени са сърцата...
Защото в душата им доброто... Към вечността и рая ще ги извиси...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е.Нямам думи,докосна всяко кътче от душата ми!Браво и пълно 6.
  • За жалост живеем в такова общество,където парите дават блаженство,за сметка на нравствените категории,които се обезличават!Хубав стих!
  • Страхотнен стих, браво!!!
    Имаш шестица от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....