10.08.2025 г., 15:21

Блаженство

192 1 2

Постеля бяла, топлина, камина
и аромат на сутрешно кафе.
Навън се стеле белота на зима,
докосват се с блаженство две ръце.

 

Понася утрото любовна песен
и шепот снежен с ехото лети.
По заскрежени улици понесен
се спира пред затворени врати.

 

Разказва приказката на съдбата,
прегърнала младежки вечен плам.
И провокира в дявола борбата
да се прокрадне в девствения храм.

 

Потапят се очите в белотата 
на снежната божествена гора,
а утрото протяга синевата
край старата проскърцваща врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...