Блаженство
Постеля бяла, топлина, камина
и аромат на сутрешно кафе.
Навън се стеле белота на зима,
докосват се с блаженство две ръце.
Понася утрото любовна песен
и шепот снежен с ехото лети.
По заскрежени улици понесен
се спира пред затворени врати.
Разказва приказката на съдбата,
прегърнала младежки вечен плам.
И провокира в дявола борбата
да се прокрадне в девствения храм.
Потапят се очите в белотата
на снежната божествена гора,
а утрото протяга синевата
край старата проскърцваща врата.
© Наташа Басарова All rights reserved.
