С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство,
мотела с храм - на куп от грешници,
желаещи единствено хомот.
Стъкло и нож уеднаквени до безумие.
Сега и тук са само гости срещнати,
а след това са минало и там.
В храм отсядаме и богохулстваме
за вчерашно сега и
утрешното там!
© Евгения Попандова Всички права запазени