С хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
Сега и тук, с теб сме верни богохулници,
отседнали в мотел на дяволския черен ад.
И нечий се заменя с въздържателство,
мотела с храм - на куп от грешници,
желаещи единствено хомот.
Стъкло и нож уеднаквени до безумие.
Сега и тук са само гости срещнати,
а след това са минало и там.
В храм отсядаме и богохулстваме
за вчерашно сега и
утрешното там!
© Евгения Попандова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
