Бледолунна соната
Днес не свиря Лунната соната,
а самата Луна пак висù над мен
и разбива със памуче тишината -
памучетата, знаеш, са проблем.
С памуче и душицата ми взимате.
Памуче тъпках в раните след теб.
В сняг-памук ме обвива и зимата -
студен, макар да е и мек наглед.
Та, не засвирих Лунната соната,
когато си тръгна във летния ден.
На раздели се бе наситила душата,
а самата Луна пак висеше над мен.
Онази Луна, във която се крихме
от чужди очи и от чуждия шепот.
Лунната соната ли? - вече стихна.
Бледолунна соната крия във шепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морско конче Всички права запазени
)))А сърцето... е разтегливо понятие - побира и много, и малко. Колкото му туриш, все го побира
