Бледолунна соната

Dec 9, 2012, 10:52 PM

Poetry » Other

1068 0 3

Днес не свиря Лунната соната,
а самата Луна пак висù над мен
и разбива със памуче тишината -
памучетата, знаеш, са проблем.

С памуче и душицата ми взимате.
Памуче тъпках в раните след теб.
В сняг-памук ме обвива и зимата -
студен, макар да е и мек наглед.

Та, не засвирих Лунната соната,
когато си тръгна във летния ден.
На раздели се бе наситила душата,
а самата Луна пак висеше над мен.

Онази Луна, във която се крихме
от чужди очи и от чуждия шепот.
Лунната соната ли? - вече стихна.
Бледолунна соната крия във шепи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zvezdobroj (Морско конче)

2012-12-25T19:45:16+02:00

Честита Коледа и на тебе! А звездите ли? - още ги броя)))А сърцето... е разтегливо понятие - побира и много, и малко. Колкото му туриш, все го побираЗвездите са може би най-чистото нещо на света. Колкото и да мечтаеш за тях, може и да не ги достигнеш. Но със сигурност няма да напълниш ръцете си с кал.........
toxin (Таня Донова)

2012-12-25T12:01:07+02:00

Красиво е! Кажи ми, колко са звездите на небето? Знам, че във всяко сърце има място поне за една звезда! Честита Коледа, Звездоброй!
purko59 (Ангел Веселинов)

2012-12-11T23:29:24+02:00

Когато има раздяла не ни е до музика.