Тя ще замине.
Далеч от скритата ти обич.
Но близо, още по-близо до мислите.
Всичките ти – все за нея. Близо ще е.
Като светлината, която се прокрадва,
когато спуснеш тъмните завеси.
И като онзи нежен бриз, който все на нея ти ухае.
Близо ще е.
В сърцето си щом я носиш.
Тя ще замине.
Далеч от обидния ти поглед.
Но щом понечиш да я видиш,
тя ще е навсякъде около теб. И никъде.
Ще я откриваш в пъстрите цветя,
в слънцето, което омагьосва.
Ще бъде проливен дъжд в самотния следобед
и гръм чутовен в студените ти нощи.
Близо ще е.
А ще ти липсва.
Тя ще замине.
Далеч от теб.
От всичко.
Прогонената радост, не се завръща,
тя докрай самотна скита.
© Полина Всички права запазени