6.02.2011 г., 23:10

Блудна дъщеря

1.2K 0 19

Облечена в съдрани дрехи,

в погнуса свили се ръцете,

под ръждясали доспехи,

старее в младост детето.

Каскет с бродирани шевици,

зад ухото част от цвете.

Боже, гола съм девица,

кръвта отмила по нозете.

От пясък с парещи налъми

вървя към тебе все назад.

В пясъка ти не оставям стъпки-

невидим призрак съм аз.

Чакаш ли ме още  немотийо,

да се върна чужда  у дома,

шепи свила за просия

твоята блудна дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...