6.02.2011 г., 23:10

Блудна дъщеря

1.2K 0 19

Облечена в съдрани дрехи,

в погнуса свили се ръцете,

под ръждясали доспехи,

старее в младост детето.

Каскет с бродирани шевици,

зад ухото част от цвете.

Боже, гола съм девица,

кръвта отмила по нозете.

От пясък с парещи налъми

вървя към тебе все назад.

В пясъка ти не оставям стъпки-

невидим призрак съм аз.

Чакаш ли ме още  немотийо,

да се върна чужда  у дома,

шепи свила за просия

твоята блудна дъщеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...