Feb 6, 2011, 11:10 PM

Блудна дъщеря

  Poetry
1.2K 0 19

Облечена в съдрани дрехи,

в погнуса свили се ръцете,

под ръждясали доспехи,

старее в младост детето.

Каскет с бродирани шевици,

зад ухото част от цвете.

Боже, гола съм девица,

кръвта отмила по нозете.

От пясък с парещи налъми

вървя към тебе все назад.

В пясъка ти не оставям стъпки-

невидим призрак съм аз.

Чакаш ли ме още  немотийо,

да се върна чужда  у дома,

шепи свила за просия

твоята блудна дъщеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...