Облечена в съдрани дрехи,
в погнуса свили се ръцете,
под ръждясали доспехи,
старее в младост детето.
Каскет с бродирани шевици,
зад ухото част от цвете.
Боже, гола съм девица,
кръвта отмила по нозете.
От пясък с парещи налъми
вървя към тебе все назад.
В пясъка ти не оставям стъпки-
невидим призрак съм аз.
Чакаш ли ме още немотийо,
да се върна чужда у дома,
шепи свила за просия
твоята блудна дъщеря.
© Николина Милева All rights reserved.
Браво!