31.03.2010 г., 13:21

Блус със смугла тишина

692 0 2

сънувам ден

търся вътрешни усещания

в които насладата дреме

халюцинирам си времето

през деня

наистина

наистина

на разстояние до чудесата

прегръщам хладния мрак

и танцуваме страдащ

страдащ от зимата блус

засипани от преспите разстояния

разтопяват пенливите залези

по телата ни дрънкалки от аромати

и коприни сметанови

тежат на земята роялена

прегръщам освободената ти реалност

и танцуваме страдащ

страдащ от зимата блус

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...