Mar 31, 2010, 1:21 PM

Блус със смугла тишина

  Poetry » Love
693 0 2

сънувам ден

търся вътрешни усещания

в които насладата дреме

халюцинирам си времето

през деня

наистина

наистина

на разстояние до чудесата

прегръщам хладния мрак

и танцуваме страдащ

страдащ от зимата блус

засипани от преспите разстояния

разтопяват пенливите залези

по телата ни дрънкалки от аромати

и коприни сметанови

тежат на земята роялена

прегръщам освободената ти реалност

и танцуваме страдащ

страдащ от зимата блус

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...