Блян
Изпиши ми дъга
от премълчаните шепоти,
да потъна в нега
с топлината в очите ти.
Изрисувай ми блян
за видения огнени,
даже в сън невидян
трепет пърхащ от пролети.
Измечтай онзи миг,
в който малка светулка ще пали
полюлея - небесен светлик
със очите ми от любов заискряли.
И тогава побързай, ела!
Аз съм тук и те чакам!
Долети със вълшебна стрела.
Разтвори ми душата, да дишам.
До гръдта ти - небе,
във което криле да разтворя.
Със сърце като буйно море,
само с пулс от любов да говоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
