Блян

В играта на сенки

                   и пъстри петна

сияе паркова алея.

С усилие – мрачно,

под ласката на дневния пек,

тревичка

         пробива асфалтовия насип.

Дъхтят пролетни кестени,

 ухаят цветя и клони...

Тайнствен аромат

         излъчват

                   здравец и бръшлян.

Гранитът отдъхва,

             а бронзът бавно изстива;

Босоноги мечти

         тревите раздвижват,

мен и теб

         понасят

и шептят и питат.

Сенки, дъх и шепот...

Рони ромон - тих

         сълзливата вода,

своя камен път поема,

  в езерното огледало

бистър звън потапя...

И замират шум и суета...

Отдъхват

         градът и планината,

стресва тишината

бързина – припряна,

стресва покоя

бяг – забързан.

В тихите пазви

         пази любов,

в пъстрите сенки

         крие романтика,

в кестеновия дъх

         зачева живот.

 Със сребърен звън

         се разпръсва в неспира...

Гори

         и не спира

                   животът!

Търсят, търсят

хармония

-         гранитът

-         вечерта

-         човекът.

Търсят, търсят

         своя мир душите

в мен и теб...

Полъхнати от кестенов дъх

раждат усилие – ново.

Раждат – мига!

Шепот, възторзи и страх

-         душите мисли редят

и питат защо е,

и искат,

                   и знаят,

                            и могат...

Шепот, възторзи и страх.

Звънливо, многоцветно

- отминават,

огрени от младост,

въздигнати от сила.

Мигът запомня

            и остава

пак мечта и блян...

... тревичка

         пробива

асфалтовия насип...

В играта на сенки

         и пъстри петна

   сияе,

         цъфти

- любовта!

17.05.82