Sep 26, 2009, 9:27 PM

Блян

  Poetry » Other
616 0 0

Блян

 

В играта на сенки

                   и пъстри петна

сияе паркова алея.

С усилие – мрачно,

под ласката на дневния пек,

тревичка

         пробива асфалтовия насип.

Дъхтят пролетни кестени,

 ухаят цветя и клони...

Тайнствен аромат

         излъчват

                   здравец и бръшлян.

Гранитът отдъхва,

             а бронзът бавно изстива;

Босоноги мечти

         тревите раздвижват,

мен и теб

         понасят

и шептят и питат.

Сенки, дъх и шепот...

Рони ромон - тих

         сълзливата вода,

своя камен път поема,

  в езерното огледало

бистър звън потапя...

И замират шум и суета...

Отдъхват

         градът и планината,

стресва тишината

бързина – припряна,

стресва покоя

бяг – забързан.

В тихите пазви

         пази любов,

в пъстрите сенки

         крие романтика,

в кестеновия дъх

         зачева живот.

 Със сребърен звън

         се разпръсва в неспира...

Гори

         и не спира

                   животът!

Търсят, търсят

хармония

-         гранитът

-         вечерта

-         човекът.

Търсят, търсят

         своя мир душите

в мен и теб...

Полъхнати от кестенов дъх

раждат усилие – ново.

Раждат – мига!

Шепот, възторзи и страх

-         душите мисли редят

и питат защо е,

и искат,

                   и знаят,

                            и могат...

Шепот, възторзи и страх.

Звънливо, многоцветно

- отминават,

огрени от младост,

въздигнати от сила.

Мигът запомня

            и остава

пак мечта и блян...

... тревичка

         пробива

асфалтовия насип...

В играта на сенки

         и пъстри петна

   сияе,

         цъфти

- любовта!

 

17.05.82

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...