4.02.2009 г., 12:54

Блян

776 0 7

Искам със птичките аз да се рея,

искам със слънцето аз да горя

и като вятъра в клони да пея,

да бъда цвете от Твойте цветя!

 

Моля те, Господи, дай ми простора,

дай ми безкрая на таз синева!

Край мене да има усмихнати хора,

винаги с радост да срещам деня!

 

И нека намеря Любов безгранична,

и нека намеря най-после покой!

И нека се влее в мен сила първична,

и нека усетя, че Рая е мой!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно и свежо стихотворение, от което струи много светлина.И нека наистина всичко около тебе наистина грее, а аз усещам, че и ти огряваш всичко наоколо. Хубаво е да има повече такива хора.
  • Прекрасен стих! Много оптимистичен и светъл
  • прекрасно е
  • Хареса ми, Вале!
    /един съвет от мен: избягвай архаични думички като тез, веч и др./
  • Хубаво!!!
    Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...