4 февр. 2009 г., 12:54

Блян

782 0 7

Искам със птичките аз да се рея,

искам със слънцето аз да горя

и като вятъра в клони да пея,

да бъда цвете от Твойте цветя!

 

Моля те, Господи, дай ми простора,

дай ми безкрая на таз синева!

Край мене да има усмихнати хора,

винаги с радост да срещам деня!

 

И нека намеря Любов безгранична,

и нека намеря най-после покой!

И нека се влее в мен сила първична,

и нека усетя, че Рая е мой!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно и свежо стихотворение, от което струи много светлина.И нека наистина всичко около тебе наистина грее, а аз усещам, че и ти огряваш всичко наоколо. Хубаво е да има повече такива хора.
  • Прекрасен стих! Много оптимистичен и светъл
  • прекрасно е
  • Хареса ми, Вале!
    /един съвет от мен: избягвай архаични думички като тез, веч и др./
  • Хубаво!!!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....