Feb 4, 2009, 12:54 PM

Блян

784 0 7

Искам със птичките аз да се рея,

искам със слънцето аз да горя

и като вятъра в клони да пея,

да бъда цвете от Твойте цветя!

 

Моля те, Господи, дай ми простора,

дай ми безкрая на таз синева!

Край мене да има усмихнати хора,

винаги с радост да срещам деня!

 

И нека намеря Любов безгранична,

и нека намеря най-после покой!

И нека се влее в мен сила първична,

и нека усетя, че Рая е мой!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно и свежо стихотворение, от което струи много светлина.И нека наистина всичко около тебе наистина грее, а аз усещам, че и ти огряваш всичко наоколо. Хубаво е да има повече такива хора.
  • Прекрасен стих! Много оптимистичен и светъл
  • прекрасно е
  • Хареса ми, Вале!
    /един съвет от мен: избягвай архаични думички като тез, веч и др./
  • Хубаво!!!
    Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...