Блян
Стресираш ме, думите ти пак горят,
събуждаш непознати чувства в мен,
дълбоки, истински, ... мечтани,
теб ли чаках аз до този ден.
Усмивка, поглед нежен, мила дума,
разби отбраната ми с лекота,
не знам дали ме искаш, но мечтая
на твоя скут да сложа аз глава.
Сърцето ми трепти в очакване
да срещне твоето и заедно да затуптят
в синхрон и музика, в която да летят,
съблазан ли си моя или пък любовта.
Не знам, ще видим и ще разберем
дали флуидите ни ще се слеят,
поне целувките ти искам да усетя
и устните ни вечно ще горят.
Обичам те и искам само да усетя
парфюма ти по нежната ти кожа,
защото в нощите самотни мои
ще си представям, че съм с тебе и горя.
Ти моя блян си, мила, ти си любовта,
която исках да усетя за секунда,
защото аз обичах само досега,
чрез погледа ти, искам да усетя вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
...
