Блян
Стресираш ме, думите ти пак горят,
събуждаш непознати чувства в мен,
дълбоки, истински, ... мечтани,
теб ли чаках аз до този ден.
Усмивка, поглед нежен, мила дума,
разби отбраната ми с лекота,
не знам дали ме искаш, но мечтая
на твоя скут да сложа аз глава.
Сърцето ми трепти в очакване
да срещне твоето и заедно да затуптят
в синхрон и музика, в която да летят,
съблазан ли си моя или пък любовта.
Не знам, ще видим и ще разберем
дали флуидите ни ще се слеят,
поне целувките ти искам да усетя
и устните ни вечно ще горят.
Обичам те и искам само да усетя
парфюма ти по нежната ти кожа,
защото в нощите самотни мои
ще си представям, че съм с тебе и горя.
Ти моя блян си, мила, ти си любовта,
която исках да усетя за секунда,
защото аз обичах само досега,
чрез погледа ти, искам да усетя вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калоян Тодоров Все права защищены
...
