4.07.2017 г., 9:02

Блян

609 0 0

 

Блян

 

На моята пътека ти стоиш.

След мен по стъпките ми ти вървиш.

Следваш ме във нощите и дните.

Даваш ми надежда във мечтите!

 

Като необятната вселена!

Като буря неопитомена

обладаваш целия ми свят

толкова желан и непознат!

 

Мълния пробляснала в небето!

Изстрели попаднали в сърцето!

Огън буен и необуздан!

Морски бряг от слънцето огрян!

 

Океан от обич и наслада!

Свежа като детелина млада!

Ураган връхлитащ върху мен!

Нощ потайна, дълго чакан ден!

 

Аз не мога да ти устоя!

Искам с теб сега да полетя

там, където ангелите спят

сред полета от треви и цвят!

 

Моя обич, болка и лъжа!

Моя радост, песен и тъга!

Ти си тук, във моето сърце!

Няма ли те, то без теб ще спре!

 

Блян далечен, бряг недостижим!

Пътя труден с теб да извървим!

Нека и във радост и в тъга

заедно да търсим любовта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....