Блян
Аз се влюбих безгранично.
Ти стана света за мен!
Моя мъка стоезична...
В лапите ти бях плен.!
Мислех си ще бъдеш моя.
Бог единствен в моя храм!
Сянчица желана в зноя,
но до днес останах сам!
Блян ми бе и блян остана!
Невидяна светлина!
И една дълбока рана,
от измислена жена!
© Христо Славов Всички права запазени