Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър
нечии фарове напомнят,
че светът е още жив...
на съвършено разстояние
до мен вървиш, и
мога винаги да бутам
евтиното колело със
спадналата гума.
© Филип Филипов Всички права запазени