Блян
Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена,
кажи ми как да си открадна време?
Помолих се на Господ, но, ранена
от сивота, ридание превзе ме.
Останах си прашинката от пясък,
затворена във стъкления купол.
Грехът, преседнал в гърлото ми, драска,
но как невинността си да откупя?
Часовникът в лъжливото затишие
лежи - единствен мой от всички земни.
Отмерва пулса, станал безразличен,
едва дочут от писъците вредни
на врани - вечно гладни черни птици.
Дали решиха те да чакат бляна
и с тихата, загасваща искрица
да отлети душата изтерзана?
Не мога да реша. Сърцето стене
от токов удар в смъртоносна жица.
- Животе, дай ми още малко време! -
бленува в мен невинна бяла птица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
