Бленувам те. Ранена съм от крясъци,
нестихнали в душата, прикована
на кръстове в часовници от пясъци.
Събирам се, от болка разпиляна.
В сърцето ми отседна тя. Сломена,
кажи ми как да си открадна време?
Помолих се на Господ, но, ранена
от сивота, ридание превзе ме.
Останах си прашинката от пясък,
затворена във стъкления купол.
Грехът, преседнал в гърлото ми, драска,
но как невинността си да откупя? ...